Лечителството като висша проява на духа ♥ Дик ДЕРИК
(Saint Panteleimon the Healer (1931) by Nicholas Roerich)
Лечителството
Медицината на Запад е просвета за заболяванията и тяхното лекуване. Лекарят ще ви каже и най-малките елементи за вашата болест, ще ви предложи и способи за лекуване, ще ви обясни и нуждата от медикаментите, които би трябвало постоянно да вземате. Ще ви сложи и диагноза, в която вие към този момент сте изгубили личната си характерност. Вие сте „ болния от диабет “, „ болния от рак “ или от нещо друго.
Медицината на Изток е просвета за здравето. Най-важното при нея е по какъв начин да се предпазвате от другите болести, по какъв начин да останете по-дълго здрав. И тук вашата характерност се слага преди всичко.
И източната, и западната медицина имат своите преимущества и мощни страни и съчетаването им може да бъде доста сполучливо.
Какви обаче са били лечителите в древността?
~ „ Изцерявайте болните “ (Лука, 10:9)
В древността лечителите били призвани да пазят най-голямото богатство на света - човешкият живот и здравето. Те изпитвали наслада и удовлетворение, че могат да служат на хората и проявявали към тях обич и безкористност. Умеели да подчиняват себе си на ползите на болния и на милосърдието, имали доброжелателност и сензитивност към страданията на хората. Били отдадени напълно на призванието си да оказват помощ на болните - качества, заслужаващи поклонение и надълбоко почитание. Тяхната активност е била една от неповторимите специалности, чийто смисъл се свързвал с „ правенето на положителни каузи “ залегнало във всички съществени религии. Лечителството е било висша демонстрация на духа. На Изток изкуството да лекуваш постоянно е било свещено и съкровено. Всеки врач, когато казвал, че е врач, изпитвал горделивост, тъй като знаел, че болният поверява живота си в неговите ръце. И през днешния ден същинските лечители не шумят с имената си и не си вършат реклама. В тях доминират себеотрицанието и готовността да лекуват всички страдащи и да се грижат за тях, като за личните си родственици. И за това са пример на подражателство. Но единствено човек, който е в цялостна естетика със себе си, който е спрял безполезния си вътрешен разговор, може да бъде врач. Целта на лечителя е била пациентът да бъде по-малко подвластен от него. А грижата за здравето преди всичко да е грижа на този, който е болен и желае да оздравее. Затова античните лечители считали за собствен дълг да научат пациентите си по какъв начин да се защищават от заболяванията или както постоянно казвали - „ по какъв начин да държат заболяванията на разстояние. “
Между лечителя и болния нямало тази бариера, която съществува през днешния ден сред лекаря и пациента. Лечителят имал моралната отговорност за възобновяване на пациента. Той бил прочувствено обвързван с него и се чувствал длъжен да се бори дружно с болния до цялостното му изцеление. Създаденото доверие врач - пациент било на доста високо ниво. А шаманите от индианските племена на бреговите селища в щата Вашингтон практикували техниката „ да се превърнем в болния. “ Те започвали с него диалог за нравите и проблемите му, за първите прояви на заболяването и доста други, който диалог постоянно продължавал няколко дни. Накрая се стигало и до замяна на облеклата посред им, болният обличал облеклата на здравия.
И даоските и тибетските лечители постоянно се стараели да демонстрират на пациентите, че те не са прочувствено и духовно сами в битката с болката и гибелта. Затова започвали диалога с болния: „ Ние сме трима - ти, заболяването и аз. С кого избираш да се съюзиш? Ако избереш заболяването, от мен няма потребност тъй като ставате двама и ще ме успехите. Ако избереш мене, ние с тебе ще надвием заболяването. “ Лечителят знаел, че когато остане самичък против заболяването, няма да може да се оправи, тъй като болният неумишлено ще се съпротивлява на оздравяването си. Много значимо е било още първоначално болният да избере сред положението си сега и бъдещото си излекуване. Този диалог и последващият го обзор продължавали от време на време с часове. Но това не било загуба на време за лечителя, тъй като той желал да види своя пациент здрав, а това можело да стане, единствено в случай че е сложена точна и вярна диагноза. Пациентът не трябвало да се остави пасивно да го лекуват, той трябвало самичък интензивно да вземе присъединяване в оздравителния развой. Затова лечителят трябвало да откри и изрече тези „ вълшебни думи “, които да стимулират болния да отключи личните си вътрешни лечебни сили.
Всеки от вас има тези скрити сили, за които не знае безусловно нищо, всеки има своя „ прикрит доктор “, който би трябвало да излезе и да се прояви. И тяхното включване в оздравителния развой води до невероятни обрати. Първият принцип на цветолечението на доктор Бах е бил: „ Болният би трябвало самичък да взе участие в личното си излекуване, като крайната цел е лекарят да стане непотребен “.
Невроимунологичната връзка сред позитивната настройка и положителното здраве е към този момент намерилата своето почтено място - „ психоневроимунология “. В актуалната медицина има хиляди случаи на заболели, даже документирани доста добре, които не дават никакъв отговор за тяхното извънредно излекуване. Затова и са ги нарекли „ спонтанни ремисии “ или „ излекуване по нелогични аргументи “.
Моят преподавател Дзън Шан постоянно споделяше: „ Без религия не бих могъл да оказа помощ на никого. Силната религия може да победи всяка болест. “ Без мощна религия и оптимизъм човек не е потребен даже на себе си. И лечителят трябвало да съумее да накара болния да му повярва, че може да оздравее. Днес, казано на актуален език, пациентът и лекарят би трябвало да влагат един в различен.
Най-важното, на което би трябвало да се научите, когато сте заболели, е да вярвате в себе си. Да вярвате, че може да се излекувате от болестта си, да вярвате в индивида, който ви лекува и да престанете да се съмнявате, че има нещо, което не можете да извършите. Мислите на хронично болните са извънредно песимистични - каквото и да им кажеш или предложиш, те постоянно настояват, че всичко са опитвали и заболяването им е неизлечима. Те подсъзнателно отхвърлят всякакво лекуване. Днес изрично е потвърдено, че отчаянието и загубата на вяра провокират продължителен стрес, който пречи на лекуването на заболяването. Затова ролята на лечителя е да очертае пътя пред пациента за креативния му капацитет и духовното му израстване в процеса към превъзмогване на заболяването. Добрият врач вижда в пациента невидимото. Той освен лекува, а учи и по какъв начин да се грижите за личното си здраве.
В древността е нямало врач, който да каже на болния: „ Остава ти еди какъв брой си време живот “ или „ Нищо не мога повече да направя за тебе “. Това са две основни неточности на актуалните лекари във взаимоотношенията им с пациентите. Надеждата и вярата са нужни най-много при трудноизлечимите заболявания. Всеки има религия в нещо или в някого. При едни тази религия е по-силна и по-дълбока, при други - не. Но вярата, че и вие може да допринесете за това, да бъдете постоянно здрави, би трябвало да е доста дълбока и доста мощна.
Преди да стартира да лекува, лечителят в древността е трябвало:
- да сложи вярна диагноза посредством няколко самостоятелни един от различен диагностични способи, а в случай че се постанова, да се сложи вторична и третична диагнози. Днес сходна форма са лекарските консулти;
- да реши тъкмо и действително физическите и психологичните сили на болния;
- да откри сложността на заболяването според от нейното лечение;
- да реши какви нелекарствени средства са нужни за съответното заболяване;
- да посочи какви лечебни способи да приложи върху болния;
- да сформира стратегия и да предложи лечение;
- да уведоми пациента и чак тогава да стартира лекуването.
В обичайна китайска медицина признаците на болесттите се разглеждали единствено като симптом, че някъде е нарушено енергийното равновесие. Неефективно е било всяко лекуване, което започвало, без да е открита повода на заболяването. Ако има няколко индивида с главоболие, не може да им се предпишат едни и същи медикаменти и да се предприеме еднообразно лекуване, без да се откри повода за тяхното главоболие. Много постоянно тя не се намира там, където са се показали признаците. Целият този развой отнемал много време и претендирал извънредно самообладание и деликатност.
Днес лекарите не трябва в никакъв случай да не помнят, че зад пациентите в чакалнята, на операционната маса или в болничното легло, не стои номер или болничен картон, а човек от плът и кръв с усеща, сърце и усмивка. И той като всеки различен желае по-дълго да гледа изгрева на слънцето, да усеща милувките напразно, да чака от лекуващия го доктор, че ще избави сигурно живота му.
„ Трябва да бъдем постоянно Човек към индивида, без значение дали е болен или здрав, богат или безпаричен “, постоянно ми повтаряше мастер Чен.
От: „ Древните секрети на здравето и дълголетието, Книга 2: Как да държим заболяванията на разстояние от нас “, Дик Дерик, изд. „ Анториери “, София, 2010 година
Картина: Saint Panteleimon the Healer (1931) by Nicholas Roerich
